Изчерпват ли се сънищата и мечтите, когато остарееш? 16 април 2018

Изчерпват ли се сънищата и мечтите, когато остарееш?

Името му е Чезаре Анунциата, на седемдесет и седем е и… никога не сънува. Поне не си спомня – нито да е сънувал, нито да е бил шеметно щастлив. Вероятно защото спи малко и се буди рано. Или защото прекалява с пиенето. Или просто защото е стар - когато човек остарее, сънищата и мечтите се изчерпват.

Чезаре е вдовец, но не се терзае от този факт, затова пък обича да държи проповеди. Има син, Данте, който се бои да го запознае с партньора си. Има и дъщеря, Свева, с която е в не по-малко обтегнати отношения. Да не забравяме и приличната пенсия, която му позволява да вози внука си с с такси. Циничен и опърничав, Чезаре поддържа любовна връзка с Росана, нещо като проститутка под прикритие:

„Винаги съм харесвал откритите хора и от един момент нататък станахме приятели. Тя вече гони шейсетте, но продължава да има две огромни цици и хубав съразмерен задник. А на моята възраст човек няма нужда от друго, влюбваме се най-вече в недостатъците, които придават достоверност на ситуацията…”

Така текат дните, Чезаре всячески се старае да избягва досадни задължения и съседи. (Особено коткарката Елеонора.) Пийва винце с приятеля си Марино, и тъй като лекарите поначало му лазят по нервите, всеки ден се упражнява в здравословна самоирония. Докато не решава да помогне на загадъчната Ема. Един ден тя се пренася в съседния апартамент заедно с проклетия си, властен съпруг. Чезаре подозира, че нещо с двойката не е наред и въвлича съседите си в разследване на случая. Това му дава усещане за цел (и адреналин) и той ще рискува всичко в името на бъдеще, каквото никога не си е представял.



Лоренцо Мароне е роден в Неапол преди 44 години. Завършва право, но адвокатското поприще бързо го отегчава и той се отдава на писането. През 2015 г. издателска къща „Лонганези” го вади от анонимност, публикувайки „Изкушението да бъдеш щастлив”. Една изкусително честна, мъдра, тъжно-смешна книга за ранимите души, които обичат, без сами да се обичат…

Не закъсняват и отличията – романът печели награда „Стреза”, награда „Да пишеш по любов”, награда „Кафе Корето – град Каве”. Претърпява 13 издания и е преведен в 15 страни с неимоверен успех. През 2017 г. режисьорът Джани Амелио го пренася на големия екран под заглавие „Нежност”.


Откъс от „Изкушението да бъдеш щастлив”


"Вече е време да ставам. Отивам в банята. Не би трябвало да го казвам, но аз съм стар и правя каквото си искам. С две думи, уринирам седнал, като жените.
И не защото краката не ме държат, а защото инак с този мой пожарен кран ще намокря плочките. Какво да направя, онова чудо след определена възраст започва да живее свой собствен живот. Като мен (а и донякъде като всички старци), отсвирва всички, които му обясняват нещата от живота, и прави каквото му скимне.

Тези, които се оплакват от старостта, са малоумни. Или не, по-скоро са слепи. Хора, които не виждат по-далеч от носа си. Защото алтернативата е една-единствена и не е за предпочитане.

Така че самият факт, че съм стигнал дотук, си е попадение в десетката. Но най-интересното от всичко, както вече казах, е, че можеш да си позволиш да правиш каквото си искаш. На нас, възрастните, всичко ни е позволено, дотам, че дори и някое старче да краде в супермаркет, хората го гледат с наивни и състрадателни очи. Ако обаче крадецът е момче, в най-добрия случай ще го нарекат „гамен“.
С две думи, на определен етап от живота се разкрива свят, който до този момент е бил недостъпен, вълшебно място, населено от мили, грижовни и сърдечни хора. Но най-ценното нещо, с което се сдобиваме благодарение на старостта, е уважението. Моралната чистота, солидарността, културата и талантът не важат пред набръчканата кожа, петната по главата и треперещите ръце. Във всеки случай днес съм уважаван човек и да знаете, че това изобщо не е без значение. Уважението е средство, което ни позволява да постигнем една недостижима за мнозина цел: да правим с живота си каквото пожелаем.

Казвам се Чезаре Анунциата, на седемдесет и седем съм и в продължение на седемдесет и две години и сто и единайсет дена изхвърлях живота си на бунището. После разбрах, че е настъпил моментът да вкарам в употреба извоюваното на бойното поле уважение, за да започна истински да му се наслаждавам."

Автор: Юлия Петкова
 

Водещи

Една истинска притча за любовта
22 април 2018
Ето какво да правим, за да преодолеем...
22 април 2018
Най-добрите зодии в любовта са...
21 април 2018
Започна ретроградният Сатурн, ето...
21 април 2018
Петте скорости на мъжкия интерес
20 април 2018

Последни новини

Седмичен хороскоп за всяка зодия!
22 април 2018
Една истинска притча за любовта
22 април 2018
Топ 5 пози, ако партньорът ви има малък...
22 април 2018
Ако всеки се включи, ще спасим Земята!
22 април 2018
Телата на починали хора експонати на...
22 април 2018
Телецът днес среща любовта на живота...
22 април 2018
Ето какво да правим, за да преодолеем...
22 април 2018
Вижте къде почива Алекс Раева
21 април 2018
Най-добрите зодии в любовта са...
21 април 2018
Кок на роза – горещият хит тази...
21 април 2018
Към пълната версия на Woman.bg Copyright Woman.bg © 2007-2014 Sportal Media Group. Всички права запазени.