Автор
Антония Михайлова

Блудница или жена на Исус: Истината за личността на Мария Магдалена

Мистерията около личността и житейския път на един от най-запомнящите се женски персонажи от Новия завет – Мария Магдалена, винаги е интригувала учени, духовници и изследователи на Библията от цял свят.

В представите ни образът ѝ се е запечатал като лека жена, търсеща спасение от греховете си в учението на Исус. Сюжетът за разкаялата се блудница винаги е привличал художници, композитори и писатели от всички времена. Оказва се обаче, че много от тези възприятия за тази ревностна последователка на Христос са неправилни. Как са възникнали стереотипите за нейната личност и какво знаят учените днес?

Парадоксалното е, че четирите евангелия, заложени в Новия завет, отделят много малко място на Мария Магдалена. Там името ѝ е споменато едва шест пъти. И само за кратко. „След това Той минаваше през градове и села, проповядвайки благата вест за Божието царство, и с Него дванадесетте, и някои жени, които Той изцели от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която излязоха седем демона навън“, се посочва в осма глава на евангелието на Лука, в която се описва проповядването на Христос в Галилея.

„И Мария Магдалена и другата Мария бяха там и седяха срещу гроба“, пише евангелист Матей в 27-ма глава на своето евангелие, в която говори за разпъването и погребението на Спасителя.

Но много по-голямо внимание е отделено на Магдалена в разказа за кулминационния момент от земния живот на Иисус Христос – Неговото Възкресение. Именно тя е посочена като първия човек, на когото архангел Гавраил се явява и известява, че Исус е възкръснал. Тя е и първият човек, на когото самият Исус се явява след разпъването си на кръста.

„Като стана рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалена, от която беше изгонил седем демона, и тя отиде и каза на онези, които бяха с Него, плачейки; но когато чуха, че Той е жив и че Го е видяла, те не повярваха”, свидетелства евангелист Марко. Писанието не казва нищо повече за Магдалена. Какво се е случило с нея след това, не се знае със сигурност.

Съществува обаче църковна традиция, основана предимно на разкази на нейни съвременници от раннохристиянската общност. Според тях Мария отишла с други жени, които също били последователки на Христос, в Италия, където проповядвала новото учение. Веднъж тя дори получила аудиенция при римския император Тиберий. „Тя му поднесе, според общоприетия източен обичай, яйце, боядисано в червено, с думите: „Христос Воскресе!“, се казва в житието на светеца.Владетелят бил много изненадан. Попитал как може човек да възкръсне? Тогава Мария Магдалена му разказала за Спасителя, когото лично видяла да възкръсва от мъртвите. Според легендата самият Тиберий повярвал на думите ѝ и дори издал кралски указ, с който заплашил всеки, който се осмели да обиди онези, които вярват, със строго наказание.

Има и друга версия на тази легенда. Според нея Мария Магдалена подарила на монарха небоядисано кокоше яйце с думите: Христос воскресе, Тиберий заявил, че възкресението от мъртвите е невъзможно, както е невъзможно това яйце изведнъж да почервенее. По чудо обаче то изведнъж станало червено пред собствените му очи.

Блудница ли е била в действителност Мария Магдалена?

Популярната култура обаче се интересува не толкова от легендата за тази среща, колкото от противоречивия образ на Магдалена преди Възкресението на Христос и дори преди срещата с него. За мнозина тя е известна предимно като блудница. Именно заради това католическата църква например дълго време я класифицира като по-нисък ранг светица. Едва през 2016 г. папа Франциск повишава статута ѝ на светица, възприемайки я като един от най-верните и отявлени последователи на Исус. И има защо...

Всъщност това, което е изключително интересно, е, че в нито едно от четирите евангелия няма нито дума, че тя е била блудница. Клеймото на блудница е хвърлено най-вероятно неволно върху Мария Магдалена едва петстотин години след раждането на християнството от папа Григорий. Същият той пише послание към вярващите, в което се опитва да анализира един от евангелските епизоди. Според писанието, няколко дни преди разпятието, при Спасителя дошла грешница, която преспала в къщата на фарисея. В ръцете ѝ имало съд със смирна – много скъпо масло. „И като застана при нозете Му и плачеше, тя започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата на главата си, и целуваше нозете Му, и ги помазваше с миро“, се казва в евангелията.

Христос простил греховете на жената, чието име било Мария от Витания. Папа Григорий я идентифицира с Магдалена. „По някаква причина терминът „грешница“ тогава бил преведен като „проститутка“. В действителност това просто означавало жена, която не спазвала стриктно еврейския закон”, отбелязва известният американски библеист Барт Ерман.

Освен това, според учения, евангелията ясно показват, че грешницата от Витания и Мария Магдалена са различни жени. Защо двата образа са били обединени в един през пети век и са приписани изцяло на Мария Магдалена, остава голяма мистерия. Има много предположения, едно от които е свързано с версията, че Мария Магдалена е била жена на Исус и един от 12-те му апостоли. Вероятно папата е достигнал до някакви прозрения по този въпрос и е решил да дамгоса Магдалена с това прозвище, и в същото време да придаде на образа на Исус повече божествен и възвишен характер, и по-малко – човешки.

Въпреки съмненията относно тълкуванията, че Мария Магдалена е била лека жена, няколко века по-късно този стереотип за нея успява да се утвърди в общественото съзнание. Всъщност образът, който пуска корени в културата през вековете, възниква, както посочва Ерман, от "Златната легенда" - популярен сборник с истории от 13-ти век.

Именно там се разказва за разкаяла се блудница. Изследователите виждат в него прилики с живота на друга светица – Мария Египетска. Тя е живяла през 6-и век, продавайки тялото си. Но по време на едно пътуване до Йерусалим тя се разкаяла и се оттеглила в пустинята.

Жена на Христос или фалшив свитък

Друг мит за Мария Магдалена набра скорост съвсем наскоро - благодарение на филма „Последното изкушение на Христос“ и книгите на Дан Браун. В тях светицата се явява като съпруга на Исус Христос.

Междувременно през 2012 г. този въпрос започва сериозно да се обсъжда в научните среди. Причината е публикуването на малък фрагмент от папирус с надпис на коптски. Учените биват привлечени от него от фраза, която се появява по средата на изречението: „Исус им каза: „Жена ми...“

Някои изследователи заявяват, че тези редове са били пренаписани около 150 г. сл. Хр. от по-ранен текст на старогръцки. Според една от версиите авторите му са гностици, привърженици на една от многото окултни секти, които се опитват да съчетаят учението на Христос с езическите източни вярвания. Друга хипотеза е, че ранните християни действително са вярвали, че Исус е женен, и че именно техните познания за живота на Исус са най-близки до реалната му личност.

Шест години след интригуващото откритие обаче се оказва, че скандалният свитък бил изкусен фалшификат. Журналистите установиха, че неговият собственик – бизнесменът Уолтър Фриц, просто искал да спечели пари от своя фалшификат.

Всъщност 20-ти век е белязан от редица подобни „сензации“. Учените обаче почти единодушно твърдят до днес, че няма потвърждение на версията за любовната връзка на Магдалена с Христос.

Въпреки това много учени днес допускат вероятността именно Магдалена да е била любимата на Исус. Много от тях базират предположението си на прочутата картина на Леонардо да Ванчи „Тайната вечеря“, като в образа на Йоан (един от учениците на Исус) те виждат Мария Магдалена. Аргументират становището си не само с това, че Йоан е представен с изключително женствени черти на лицето си, но и с факта, че само неговите очи са сведени надолу. Небезизвестен факт е, че голяма част от женските образи в картините си Да Винчи е рисувал с приведен надолу поглед. Знаел ли е нещо Леонардо да Винчи за тази мистериозна жена, учените търсят отговор на този въпрос до днес.

По темата за това дали Мария Магдалена е имала интимна връзка с Исус, интересно е да се упоменат и неканоничните евангелия – част от Кумранските ръкописи, известни още като ръкописите от Мъртво море – едно от най-сензационните и големи археологически открития на 20-ти век. Става дума за набор от 981 текста, открити край древното селище Кумран в Палестина през 1946 – 1956 г. Тези текстове предоставят различни разкази за връзката на Мария с Исус, включително намеци за романтична връзка. В някои от тези текстове се изтъква, че „мъжете ученици се отнасят пренебрежително към нея, защото е жена“, казва Джеймс Р. Стрейндж, професор по Новия завет, от университета Самфорд, Алабама, САЩ.

От друга страна, Елизабет Шрейдър Полчър, асистент по Нов завет в университета Виланова, отбелязва, че „Мария Магдалена никога не е назована в отношение към мъж, както е при много други жени. Това подсказва, че Мария е била независима жена“.

Имал ли е Исус съпруга?
НОВИНИ
Автор Люблена Папазова

Имал ли е Исус съпруга?

Автор Люблена Папазова

Навярно именно липсата на точна информация за тази толкова интересна и загадъчна жена подхранва през вековете митове, измислици и спекулации, изкристализирали до погрешната представа за проститутка – представа, която, както отбелязахме по-горе вече, се заражда в съзнанието от думата „грешница“, с която папа Григорий описва Магдалена през 591 г.

Независимо от изобилието от различни теории и версии около личността на Мария Магдалена не можем да отречем факта, че християните от цял свят са я почитали дълбоко още преди клеймото на блудницата да бъде премахнато от нея през 2016 г. Днес всички християнски духовници с ръка на сърцето я наричат равноапостолна, признавайки нейния изключителен принос за разпространението на християнското учение по света.

Всъщност Мария Магдалена се свързва с възприятието, че е била изключително състрадателна към хора, които са били исторически маргинализирани и отхвърлени от обществото, като например прокажените. Затова средновековните и ранномодерните болници за прокажени понякога са кръщавани на нея. Ето защо днес мнозина продължават да я възприемат като жена с голямо и чисто сърце, която се застъпва за всички онези, към чиито страдания обществото остава бездушно, отхвърля, пренебрегва и не забелязва.